Всеки родител очаква с надежда и тревога раждането на детето си. То е като подготовка за дългоочаквано пътуване. И понякога, когато детето се появи, изведнъж се оказваме на друго, непознато място, сякаш самолетът е объркал своя курс и е кацнал в друга държава. Запознаваме се с нашето специално дете. То е по-различно с нещо и въпреки, че в очите на най-близките му, на хората, които ежедневно се грижат за него и го обичат, е най-прекрасното същество на света, те са малко по-неуверени. Това, което са научили, това, което са си представяли, това, което знаят за отглеждането на деца, не винаги върши работа с тяхното специално слънчице.

Може би сте чели приказката на Братя Грим „Ханс нашият таралеж“ – а може би не сте. В нея родители, дълго очаквали своята рожба, се сдобиват с дете, което е наполовина човек, наполовина таралеж. И не знаят какво да правят с него – затова повикали по-знаещ от тях човек, който да им даде насоки. И той им казал как и къде да подготвят постеля за бебето. Родителите поели по сложния път на отглеждането на своето специално дете, което се превърнало в успял и чудесен човек.

Ако сте благословени да се грижите за дете, което е различно с нещо от типично развиващите се деца, е добре да имате предвид следното:

  • Намерете подкрепа. Разширеният семеен кръг, специалисти от общността, приятели, близки, институции е необходимо да се включат в грижите заедно с вас за детето ви. Ще бъде чудесно да общувате с други родители, които се грижат за специално дете; да посещавате група за подкрепа.
  • По принцип, според една поговорка, цяло село е нужно, за да се отгледа едно дете. Когато детето има специфични потребности, тази поговорка важи с още по-голяма сила. Научете се да признавате, че имате нужда от помощ, да я търсите и да я приемате, когато ви я предлагат.
  • Погрижете се и за себе си. Обърнете внимание на своите нужди, на личното си време, интереси и контакти.
  • Знайте, че вие не носите вина за това, което се случва.
  • Когато тъгувате, признайте това – пред себе си, пред близък човек, пред доверен специалист.
  • Не търсете в миналото причината, която е довела до това, а помислете какво трябва да се направи в настоящето.
  • Вашето специално дете има нужда от режим и постоянство. Опитайте се да изградите такива навици в своето ежедневие, които да създават ясна, проста, предвидима обстановка, в която детето да се чувства уверено и спокойно.
  • Добре е да се спазва дневен режим, който да включва ставане, лягане, занимания в определени часове. Разбира се, понякога се налагат промени, но те трябва да бъдат въвеждани постепенно.
  • Въвеждайте новите неща внимателно и постепенно – независимо дали това се отнася до храна, вещи, нови хора, нови занимания. Говорете и предупреждавайте детето за новите неща, които предстоят. Дайте му време да свикне с тях.
  • Съобразете режима, който създавате, с естествените нужди и ритъм на детето. Отчитайте кога са моментите, в които то се чувства по-спокойно, по-напрегнато, по-сънливо и по-бодро и в съответните времеви интервали предложете подходящи дейности.
  • Бъдете последователни, постоянни, предвидими в своите реакции спрямо детето.
  • Научете детето да се вслушва в тялото си и да разпознава неговите нужди и сигнали. Говорете на детето, когато го храните, преобличате, къпете, за неговото тяло и частите на тялото му. Назовавайте ги. Назовавайте нуждите и преживяванията му; назовавайте действията, които извършвате.
  • Овладяването на основни умения за грижа за себе си могат да отнемат повече време. Бъдете търпеливи. Не се отказвайте да стимулирате детето да се грижи за себе си – да се храни само, да се съблича и облича само. Поощрявайте го. Опитвайте различни начини, за да го научите да прави тези неща. Поискайте помощ и съвет от специалист, който да ви помогне в този процес.
  • Общувайте с детето! Бъдете чувствителни към неговите нужди, към нещата, които ви казва с поведението си. Дори и да не говори, вие можете да общувате пълноценно с детето си.
  • Изградете доверие помежду си – нека то да може да разчита на вас; и вие се доверете на неговата способност да се развива, променя и научава нови неща.
  • Следвайте естествените нужди на детето, намерете приемлив за него начин да изразявате любов и подкрепа. Предупреждавайте детето за намеренията си, за действията си.
  • Забавлявайте се заедно по начини, които харесват и на двама ви.
  • Вслушвайте се в мнението и препоръките на специалистите, но не забравяйте, че никой не познава по-добре от вас детето ви и вие сте истинският експерт, що се отнася до неговите нужди и потребности.
  • Открийте, припомняйте си често и назовавайте пред детето неговите силни страни – нещата, които умее, с които се справя добре, които го правят уникален човек.
  • Научете се да казвате НЕ. Не е необходимо винаги и всичко да позволявате на вашето дете. То има нужда от правила и ограничения. Понякога е необходимо да му отказвате.
  • Погрижете се вашето дете да има контакт и да общува редовно с всички членове на семейството и на разширеното семейство, дори този контакт да се случва по по-различен начин.
  • Осигурявайте за детето си контакт с връстници. Независимо какви са неговите реакции, то има нужда от такива взаимодействия.
  • Вашето дете има нужда от любов и я заслужава.
  • Наслаждавайте се и споделяйте с хора, които ви разбират, дори и малките успехи и радости от ежедневието.
  • Открийте смисъла в това, което се случва.

Източник: УНИЦЕФ