Сексуално предаваните инфекции са голяма група инфекциозни заболявания, които засягат пикочо-половата система. Наричат се още венерически болести и са познати от дълбока древност. Заразяването става при сексуален контакт чрез различни микроорганизми – бактерии, вируси, гъбички и паразити. Най-честите и познати на всички сексуално-предавани инфекции са:

  • Сифилис (наричан още Луес) е една от най-сериозните, лечими сексуалнопредавани инфекции. Причинител на сифилиса е бактерията „бледа спирохета“ (Treponema pallidum). Болестта има много разнообразни симптоми, които могат да имитират други болести, затова сигурната диагноза се поставя само след серологичен тест. Протича във фази, продължаващи години наред и ако не бъде лекувана навреме, оставя тежки поражения върху болния.
  • Гонорея (наричана още Трипер) е полово предавана болест, която се предизвиква от бактерията Neisseria Gonorrheae . Заразяването с тази болест може да стане само при полов акт. Негенитални зони, в които може да се развие Гонорея са ректума, гърлото и очите, при жените шията е първото място, където се проявява болестта. Гонорея се предава по полов път, но заразени жени могат да предадат болестта на новородените си, което ако не се лекува, предизвиква очни инфекции и може да доведе до пълно ослепяване на бебето.
  • Хламидия. Хламидиалната инфекция се причинява от вътреклетъчен паразит, наречен Хламидия трахоматис. Тя се предава по полов път и засяга както мъже, така и жени. Освен половите органи в някои случаи се засягат и очите, ставите, черния и белия дроб. Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 7- 14 дни. Хламидийната зараза може да бъде в жената през цялото време, което да не й причинява никаква вреда, но може и да показва наличието си чрез определени симптоми. Жените с хламидия могат да имат увеличено или променено влагалищно течение и получат вагинална инфекция, която може да се разпространи в половите органи.
  • Трихомониаза. Причинява се от паразити. Невинаги е лесно да бъде установен инкубационен период на заболяването, тъй като уретритът може дълго време да протича съвсем безсимптомно. Ето защо инкубационният период е твърде различен – от няколко дни до няколко седмици. Диагнозата се поставя с помощта на вагинална намазка и после се провежда лечение с антибиотици. Трихомониазата не застрашава репродуктивната система, но и двамата партньори трябва да се подложат на лечение, дори ако при единия от тях няма симптоми.
  • Кандидоза (гъбички). Кандидозата е вид гъбична инфекция. Причина е Кандида Албиканс. Този вид гъбички са най-разпространени и най-упорити за лечение. Кандидозата се появява вследствие на замърсяване, прием на антибиотици (антибиотиците убиват бактериите и тяхното място се заема от Кандида Албиканс), слаба имунна система.
  • Гениталният херпес е хронично инфекциозно заболяване, което се предава по полов път и се причинява от херпесен вирус втори тип. Около 30% от сексуално активните хора са инфектирани с вируса на гениталния херпес. След заразяването обикновено вирусът прониква в епидермиса и достига до нервните клетки – там остава в латентно състояние, което може да продължи и цял живот. Под влияние на различни провокиращи фактори /травма при бурен полов акт, боледуване, фебрилитет, мензис, стрес, ултравиолетово облъчване и др./ вирусът се активира и предизвиква характерни лезии. Херпесите могат да се появяват и изчезват многократно – при всеки менструален цикъл или по-рядко /3-4 пъти годишно/. Докато лезиите не зарастнат напълно, трябва да се избягват сексуалните контакти, за се ограничи разпространението на инфекцията. Рискът за предаване при сексуален контакт е около 30-50%, особено при първична поява на херпеса. Около 20% от носителите на вируса нямат никакви симптоми и въпреки това те са заразни за сексуалните си партньори. Състоянието е болезнено и може да бъде придружено с възпаление на лимфните възли и изтръпване на определени участъци от кожата.
  • Кондиломи /полови брадавици/ Появата на брадавица по кожата или лигавиците на половите органи също е често срещано заболяване. Доста често вирусът остава „заспал“ и появата на тази брадавица е по-късно /3 до 9/ месеца след фактическото заразяване. В такива случаи е задължително лечението на всички партньори. Може да се избегне с ползването на презерватив.
  • Полова Въшливост. Половата (срамната) въшка има кръгло-сплесната форма с размер 1-2 милиметра. Крачетата й са снабдени със здрави нокти, чрез които се прикрепва за кожата в основата на косъма. Освен по окосмените части на половите органи тя може да се разположи в мишничните ямки, по веждите и клепачите (миглите). Предаването на заразата става по полов път и при спане в общо легло. Рядко са възможни и други начини за предаване на въшливостта. Въшката забива хоботчето си в космения фуликул, откъдето смуче кръв. Появяват се червеникави възелчета (папули), усилен сърбеж, а от разчесването се създават условия за вторична гнойна инфекция. Характерна е и появата на синкави петна по кожата на корема и бедрата.

По полов път се предават и ХИВхепатит В и хепатит С.

Какво представлява хепатит В? Хепатит В е заболяване на черния дроб, причинено от вируса на хепатит В (HBV). HBV инфектира клетките на черния дроб. Вирусът може да доведе до сериозни чернодробни увреждания, включително чернодробна недостатъчност и рак на черния дроб. Само около 30-50% от хората, инфектирани с вируса на хепатит В развиват симптоми на заболяването през първите шест месеца след заразяването. Те включват висока температура, уморяемост, коремни болки, гадене, повръщане, потъмняване на урината и жълтеница (пожълтяване на кожата и очните склери). HBV се предава чрез кръвта, семенната течност и други телесни течности. HBV е 50-100 пъти по-инфекциозен в сравнение с ХИВ и може да преживее извън тялото около 7 дни.

Най-често HBV се предава при:

  • раждане, от заразената майка на детето;
  • незащитен анален или вагинален секс със заразен с HBV партньор; рискът при незащитен орален секс не е изяснен;
  • споделяне на пособия за инжектиране на наркотици, в това число игли, съдове за нагряване, турникети, памучни тампони, сламки, вода и дори мерителни спринцовки;
  • съвместно ползване на предмети за лична хигиена, по които може да е останала кръв като самобръсначки или четки за зъби; * поставяне на татуировка с помощта на нестерилизирано оборудване, използвано многократно като игли, мастило и контейнери за мастило;
  • медицинска процедура, извършена с нестерилизирано оборудване;
  • инцидентни наранявания чрез убождане с игла или други трудови злополуки, свързани с контакт с кръвта на инфектирани лица.

HBV не може да се предава чрез целувка, ръкостискане, прегръдка или ползване на общи чаши или съдове за хранене. Не е възможно напълно излекуване от хепатит В със съвременното налично лечение, но е възможно успешно контролиране на заболяването, така че да се предотврати или забави във времето развитието на чернодробното увреждане. Добрата новина е, че съществува ваксина срещу HBV. Прилага се като последователност от три инжекции в рамките на шест месеца. Препоръчително е всеки, който не е ваксиниран, да го направи.

Какво представлява хепатит С? Хепатит С е заболяване на черния дроб, причинено от вируса на хепатит С (HСV). HСV инфектира клетките на черния дроб. Вирусът може да доведе до сериозни чернодробни увреждания, включително чернодробна недостатъчност и рак на черния дроб. Само около 20% от хората, инфектирани с вируса на хепатит С развиват симптоми на заболяването през първите шест месеца след заразяването. Те включват висока температура, уморяемост, коремни болки, гадене, повръщане, потъмняване на урината и жълтеница (пожълтяване на кожата и очните склери). Основният начин на заразяване с вируса на хепатит С (HCV) е чрез попадане на инфектирана кръв директно в кръвообращението на друг човек. Слюнката и сълзите не са заразни. Семенната течност и други полови секрети обаче могат да бъдат. Заразяването с вируса на хепатит С не може да стане чрез докосване, приятелска целувка, прегръдка или споделяне на общи прибори за хранене. HCV може да преживее в засъхнала кръв с потенциал за заразяване в продължение на дни. Затова трябва да се избягва съвместна употреба на предмети, които биха могли да съдържат следи от кръв.

HCV може да се предаде при:

  • споделяне на пособия за инжектиране на наркотици, в това число игли, съдове за нагряване, турникети, памучни тампони, сламки, вода и дори мерителни спринцовки; съобщава се за случаи на заразяване и при смъркане на наркотици;
  • татуиране или пробиване на кожата (пиърсинг), когато инструментите не са стерилизирани;
  • медицински или стоматологични процедури, извършени с нестерилизирани инструменти, включително и бъбречна диализа;
  • инцидентни убождания с игли на медицински персонал;
  • при споделяне на лични принадлежности, по които може да има засъхнала кръв, като бръсначки, четки за зъби, нокторезачки и пили за нокти;
  • при незащитен (без презерватив) сексуален контакт, като рискът е много нисък при моногамните хетеросексуални двойки, но нараства при хомосексуалните контакти, главно във връзка с практикуването на незащитен анален секс;
  • от майка на новородено, както по време на бременността, така и при самото раждане;
  • при кръвопреливане или вливане на кръвни продукти преди въвеждането на задължителното изследване на донорската кръв Хепатит С може да бъде излекуван, но не съществува ваксина.

Най-честите оплаквания при тези заболявания са:

  • необичайно течение със или без миризма;
  • обриви, сърбеж, парене;
  • поява на раничка или мехурче по половите органи, като може да има и болка;
  • проблеми с уринирането – парене, болка, често и/или затруднено уриниране, чувство за неизпразнен пикочен мехур;
  • понякога се увеличават и регионалните лимфни възли Много важно! При наличие дори на един от тези симптоми, независимо кой, потърси веднага лекар-специалист! (гинеколог, венеролог или уролог)

Понякога тези заболявания протичат без симптоми, затова задължително прави профилактични прегледи и при инцидентни и при редовни полови контакти. Ако единият партньор има оплаквания – прегледът и лечението са задължителени и за другия партньор. Венерическите болести могат да доведат до тежки усложнения – стерилитет /безплодие при мъжа и при жената/, хронична тазова болест и други. Наличието на една от тези болести е предпоставка за инфектиране с други, предавани по полов път – т.нар. суперинфекция. Как можем да си спестим всички тези главоболия? Как да се предпазим? Най-достъпно и надеждно средство за предпазване от всички споменати болести е презервативът. Не бива да забравяме обаче, че инфекция може да се предаде и при полова игра, а т.нар. полови въшки не могат да бъдат спрени с кондом!

Няколко съвета:

  • Винаги носи презерватив – човек никога не знае какво ще му се случи.
  • Дори да се стигне до „случаен“ секс, профилактично посещение при специалист ще помогне. Тези болести са добре познати, изучени са и се лекуват.

Колкото по-навреме, толкова по-добре.