С раждането си човек започва своето развитие крачка по крачка. Наскоро посетих Ямболските гробища и видях, че за някои животът е бил просто две крачки и после в гроба. Жестоко, но е истина. Бебета, нямащи година се усмихват от снимки…, но на некролог.
Ако този етап е пропуснат човек изгражда себе си с годините. Расте, проучва, научава за себе си и другите, докато не започне да избира пътя на собствения си живот. Редовете са предизвикани от мое запознанство с човек, твърдящ, че се е отказал от един от сигурните пътища към гроба – наркотиците. Той преди близо година гарантира, че адът за него е приключил, тогава пиеше натурален сок в компания с бираджии, дори не пушеше цигари. Аз му повярвах и започнах да работя буквално за неговата социализация, т.е. връщането му в реалността след 8 години в „батака“. Наивно или не повярвах, че съществува „бивш наркоман“. Наблюдавах го всеки ден как крачеше… Той постоянно беше на ръба между доброто и злото. Получаваше подкрепата и помощта на наистина добри хора. Всички вярвахме, че действията му са осъзнати. А и той така твърдеше.
В този период получи добра работа, за която предварително той представи достатъчно убедителна мотивация. Не след дълго последва предложение за втора работа, поради показани добри резултати в първата. Той прие и така се оказа с прилично заплащане, за кратко работно време. Късметлия беше и всички се радвахме на успеха му. Тогава той крачеше гордо и не мислеше изобщо, че животът ни винаги е на ръба. Единият крак винаги е близо до гроба, крачейки около него. Той има родители, които се грижат за него макар и доближаващ 30-те, храна, дрехи и уют вкъщи. Изпълняваше си задачите в работата повече от перфектно. Всички му се възхищаваха, че е „бивш наркоман“. Участва с лице във филм, в който твърдеше това. Краченето му един ден издаде, че е посегнал към трева, цигара и още нещо. Виждахме в очите му неясни послания… Лични терзания или просто скука. Не можехме да определим. Усилията и енергията ни бе насочена към предотвратяване на „залитането“ му към стария и задънен път. Преди това той имаше мечти, той твърдеше, че в влюбен, искаше да се развие, но дали е бил искрен? Ден след ден погледът му ставаше все по-ужасяващ, а в повечето случаи, нямаше поглед, защото клепачите му тежаха. Работата си изгуби след като екип на Спешния център го прибра в безсъзнание от улица в Сливен след обилна доза приет наркотик. Тогава той избяга от болницата. Продължи да крачи, но вече без работа, без посока и социалнозначима цел. Продава дрехите си на промоция… Тъжна картина. Днес ми заяви в несвяст, че е определил дата, на която ще правя новина за неговото погребение. Посочи като дата 24 ноември, т.е. днес, когато пиша тези редове. Едва ли осъзнаваше какво говори, но е въпрос на време реализацията на идеята, предвид мотивацията му. Показа ми избит зъб от изкуствените, които си направи повреме на проблясъка си. Това било в резултат на бой. Във времето го засякох по улиците рано сутринта с окървавени дрехи, прибирайки се от полицейското управление. Много тъжна картина. Дано и този път, когато вече е стъпил накриво да „удари“ на силен камък, та да не падне в гроба.
Веселин Цветанов
Б.а. Умишлено в текста спестих името на „героя“. Не е важен той, а е важна историята…Отново призив към родители и приятели: Внимавайте! Пазете се от наркотиците! Животът е обиколка около гроба… Кривването от правия път може да е фатално! Не допускайте това да се случи с вас, ваши приятели или вашите деца!