Сънят е естествен био-психо-социален феномен – има биологична основа; влияе се от психологически фактори и е повлиян от характерните културни практики.
Физиологични аспекти на съня. През първата година от живота си бебетата обикновено спят около 14 часа на денонощие, но същевременно са налице големи индивидуални различия – някои бебета се чувстват добре с 10 часа сън на денонощие, на други са им нужни 18 часа сън. Първоначално часовете за сън се разпределят равномерно през деня и през нощта, но постепенно нощният сън се увеличава, а дневният намалява.
Сънят преминава през няколко фази, които са свързани с честотата на пробуждане. Редуват се фази на т.нар. бърз сън и тих сън. Продължителността на фазите е около 50-90 минути по време на целия период на ранното детство. При новороденото фазата на „тих сън“ (фазата, през която пробуждането е по-лесно) е около 50% от времето и постепенно намалява до 25% от времето за сън през юношеството. В периода на ранното детство събужданията нощем са съвсем обичайни. Малките деца се будят поне веднъж през нощта, а често и повече. Това е нормален физиологичен процес.
Психологически аспекти на съня. Дали сънят на бебето и малкото дете се определя като „проблематичен“ в много голяма степен зависи от очакванията и представите на родителите. Проблемите със съня обикновено се изразяват в събуждане през нощта или са свързани с лягането вечер. Самостоятелната регулация по време на сън е една от областите, която може да бъде сериозен проблем за много деца и техните родители. Недоспиването има драматични последствия и върху детето – то е раздразнително и неспокойно през деня. Родителите, които са недоспали, също се чувстват изморени и раздразнителни.
Когато бебето расте и става все по-осъзнато, могат да се появят страхове, които да попречат на съня през нощта. Способността на малкото дете да се регулира самò и да заспива отново самò след обичайните пробуждания нощем е индивидуална – тази зрялост се постига постепенно. Първоначално бебето има нужда от гушкане, успокояване от възрастен; постепенно то може да се научи да заспива, като използва любимо одеялце, кукла или залъгалка; докато достигне до способността да заспива самò.
Емоционалните преживявания през деня могат да повлияят върху нощния сън. Когато се чувства напрегнато, неспокойно, тревожно, детето ще се събужда по-често нощем и ще заспива трудно. Естествените периоди на постигане на нови умения, самостоятелност и зрялост в различни аспекти също могат да бъдат съпроводени от временни проблеми със съня.
Културни практики, свързани със съня. Съществуват различни културни практики, свързани със съня на бебето и малкото дете – от спане в едно легло до спане в отделна стая скоро след раждането. Културни различия съществуват и в начина на заспиване. За някои култури е естествено бебето да заспи по време на обичайни семейни дейности и да бъде пренесено до леглото. За други култури ритуалът за подготовка за сън е важна част от грижата за детето.
Десетилетия наред в западната култура експерти насърчават самостоятелността на бебето още от неговото раждане. Ранният продължителен и непробуден сън на бебето се насърчава и се счита за признак за независимост и зрялост. За 90% от световното население обаче спането заедно на детето и родителя е норма. Еволюционната перспектива потвърждава съвместният сън като практика, която предпазва оцеляването и здравето на бебето.
Съвместният сън на родител и дете може да крие опасности, тъй като бебето може да бъде притиснато от родителя или от завивките и задушено. Практиките за безопасност изискват родители, които консумират алкохол, тютюн или дрога или имат сериозен проблем с наднорменото тегло, да не спят заедно с бебетата си. Друг аргумент срещу спането заедно е, че детето ще формира прекомерна зависимост и несамостоятелност, но изследванията не потвърждават това.
Сънят е важен за мозъчното развитие и ученето през ранното детство. Стремете се да осигурите спокоен сън за своето малко дете и за себе си. Същевременно бъдете толерантни към временните проблеми със съня, които могат да се появят при детето ви. Опознайте индивидуалните нужди на детето и се опитайте да ги зачитате, когато определяте режима му.
Ако имате твърде сънливо бебе, имайте предвид следното:
- Ако детето е активно и живо в периодите на бодърстване, колкото и кратки да са те, можете спокойно да го оставите да спи. Новородените бебета спят почти през цялото време и често спят през деня, без да се съобразяват с вашия режим и желания. С времето това ще се промени.
- Не будете бебето, докато спи (освен ако е недоносено и трябва да бъде хранено по-често).
- Ако бебето спи (дори и това да е твърде дълго според вас), не го будете, дори на вас да ви се струва, че е време да се събуди (за хранене, за игра и др.).
- Ако бебето наддава добре и се храни поне 6-8 пъти общо за денонощие, не го будете, докато спи, дори ако ви се струва, че спи твърде дълго.
- Ако искате да общувате с бебето, но то извръща главичка и не отговаря с поглед, усмивка или оживление, не настоявайте. Изберете моментите на хранене и преобличане, за да му говорите.
- Имайте предвид, че някои бебета се изморяват бързо и честичко имат нужда от почивка, в която се занимават сами или спят.
Ако бебето ви не спи достатъчно или не спи спокойно:
- Не оставяйте бебето да плаче, докато заспи само.
- Гушкайте, люшкайте и хранете бебето, когато то сигнализира, че има нужда от това. Бебето няма как да заспи спокойно, ако има нужди, които не са удовлетворени.
- Не се тревожете прекомерно от временните проблеми със съня на детето. Осигурете му максимален комфорт в тези моменти и бъдете търпеливи.
- Осигурете достатъчно сън за себе си, като спите заедно с бебето или го поверите на грижите на друг човек, докато вие спите. Така ще имате нужното спокойствие и търпение, докато се грижите за бебето.