Храненето в първите 1000 дни, от забременяването до края на втората година след раждането, е от огромно значение не само за растежа и физическото развитие на детето, но и определя по-наташната му способност да учи и да се реализира успешно. Това е периодът на „фетално програмиране“, когато се задават програмите за развитие и може да се създаде риск от поява на редица заболявания по-нататък в живота. Този особено динамичен период е чувствителен на външни въздействия, включително на прием на редица важни хранителни вещества като белтък, желязо, цинк, фолиева киселина, йод и някои есенциални мастни киселини. В първите 1000 дни мозъкът се развива изключително бързо и дори най-малкият недостиг на някои есенциални вещества в храненето стеснява възможността за нормален растеж и развитие. Един от изключително важните елементи за правилно развитие на мозъка на плода и новороденото е йодът.

Ролята на йода за развитие на мозъка – критични периоди по време на първите 1000 дни

Бременност. Йодът е есенциален микроелемент, който участва в образуване на хормоните на щитовидната жлеза. Тези хормони играят роля за правилното протичане на редица жизненоважни процеси в организма, като една от ключовите им функции е участие в ранното развитие на мозъка. За синтеза на хормони е необходим йод, който се приема единствено с храната.

В ранните етапи на бременността между 6-а и 24-а гестационна седмица броят на мозъчните клетки на плода се увеличава динамично, като от 10 хиляди достигат до 10 милиарда. В този период не само се увеличава броят, но и се оформят мозъчните структури, образува се мозъкът. Последователно се формират нови неврони, които изграждат нервната система, създават се връзките между тях, оформят се структури, които улесняват и ускоряват скоростта на предаване на нервните импулси от една клетка към друга, организира се мозъчната кора. В този период развитието на мозъка изцяло зависи от хормоните на щитовидната жлеза на бременната жена, тъй като на този ранен етап плодът не може да синтезира собствени хормони. Приемът на достатъчно йод преди и по време на бременността, необходим за синтез на хормони, особено в ранните периоди, „програмира“ интелектуалния капацитет на индивида и потенциала му за развитие. Тежьк недостиг на йод в тези начални седмици на бременността може да предизвика сериозно забавяне на умственото развитие на детето, дори до кретенизъм.

Бременността е първият период в рамките на първите 1000 дни от живота, когато йодът играе критична роля за детето и адекватният му прием е задължителен.

Кърмачески период. По време на кърмаческия период, особено в първите шест месеца след раждането, майчината кърма осигурява всички необходими за новороденото хранителни вещества във форма, която гарантира тяхната най-добра усвояемост. Това е причина през първите шест месеца от живота да се препоръчва на детето да се дава само кърма. Съставът на кърмата зависи от храненето на майката. Когато диетата е пълноценна и задоволява повишените хранителни потребности на кърмачката, бебето получава достатъчно количество есенциални хранителни вещества, сред които и йод. Потребностите от йод на майката по време на кърмене се повишават, тъй като с кърмата се отделят значителни количества от елемента. Ниският прием на йод в майчината кърма има отрицателен ефект върху развитието на нервната система на кърмачето. Дори леко изразен йоден дефицит на майката може да наруши когнитивното и психомоторното развитие на кърмачето. Осигуряване на достатъчен (но не и прекомерно висок) внос на йод в първите месеци след раждане има дълготраен положителен ефект както върху състоянието на щитовидната жлеза на майката и бебето, така и върху развитие на нервната система на кърмачето. Предимството на кърменето в този период е категорично, тъй като усвояването на йода и метаболитният му ефект е най-изразен, когато той се приема с кърмата. В този етап основни източници на йод са кърмата и формулираните млека за кърмачета, обогатени с йод. За да задоволява потребностите си от йод, майката трябва да употребява единствено йодирана сол, както и разнообразни морски храни и млечни продукти и съдържащи йод препарати, ако това е необходимо.

Ранна детска възраст. Периодът от шест месеца до края на втората година е период, в който продължава да се изгражда и съзрява нервната система. Адекватният прием на йод до едногодишна възраст се постига, като се дават обогатени храни и формулирани, съдържащи йод млека, специално разработени за тази възраст. Не се прилага допълнително добавяне на сол към храните. След едногодишна възраст храненето се разнообразява и в диетата се включват морски храни, нетлъсто месо, мляко и млечни храни. Приемането на достатъчно количество йод се постига, като се използва максимално разнообразяване на храненето и йодирана сол при приготвяне на храната.

Потребности от йод

Най-високи са потребностите от йод по време на бременността и в периода на кърмене. По време на критичните периоди за развитие на мозъка на плода и новороденото – вътреутробно развитие и кърмаческия период, адекватният майчин йоден прием се постига с употреба на йодирана готварска сол. Готварската сол в България се йодира с калиeв йодат (KIO3), стабилно устойчиво на светлина съединение в количество 28-55 мг/кг сол (което съответства на йод-17-32 мг/кг сол). При бременните и лактиращи жени, при които се препоръчва известно ограничаване на приема на сол, е добре потребностите да се задоволяват с подходящи йод-съдържащи препарати (повечето съдържат йод от 100 до 200 mcg в една доза).

Замяната на йодираната готварска сол с други видове сол, считани за „по-здравословни“ (напр. хималайска розова сол, индийска черна сол, френска сива сол и др.) е неудачно, тъй като те не съдържат елемента или го съдържат в изключително ниски количества и практически не допринасят за прием на йод в храненето.

Препоръки за дневен прием на йод в първите 1000 дни, бременност и кърмене

 * Физиологични препоръки за хранене в България 2018.

Съдържание на йод в някои храни

Независимо че съдържанието на йод в храните зависи от съдържанието в почвата, видът на фуражите и от методите на производството, някои храни са доказано добри източници на йод и трябва да се включват в храненето.

Средно съдържание на йод в една порция от някои избрани храни, според Британска диетологична асоциация (The Association of UK Dietitians (BDA)*

 * Липсват данни за съдържанието на йод в българските храни, поради което са използвани чужди източници.

 Как да набавим достатъчно количество йод в първите 1000 дни от живота?

По време на бременност и кърмене чрез употреба на:

• йодирана готварска сол;
• храни, произведени с йодирана сол (хляб, сирене, мляко);
• храни, добри източници на йод (риба и морски храни);
• йод-съдържащи препарати.

В кърмаческия период и ранното детство:

• с кърмата при естествено хранени кърмачета;
• с формулирани млека, съдържащи достатъчно количество йод;
• с навременно и адекватно захранване с подходящи храни след 6-месечна възраст;
• с използване на йодирана сол и съдържащи йод храни след 12-месечна възраст.

Материалът е подготвен от проф. д-р Людмила Иванова, дм, Медицински факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“, ljudmilabi@med.uni-sofia.bg

Източник: УНИЦЕФ