Днес вече никой не се съмнява, че бащата има също толкова важно значение за детето и неговото развитие, колкото и майката. С промяна на ролите в семейството и по-активното участие на жената на трудовия пазар мъжът все повече се включва в грижите за детето. Децата, които са отглеждани по ангажиран начин и от двамата си родители и имат позитивни, топли и близки взаимоотношения и с двамата си родители, имат по-добри социални умения, по-добри постижения в училище, по-добър вътрешен самоконтрол и емоционална стабилност.
Привързаността, която детето формира в ранна възраст и която ще продължи да има важно значение за неговите взаимоотношения с други хора, включително и за интимните му взаимоотношения по-късно, зависи и от бащата. Не е достатъчно той да присъства в семейството. Важно е да бъде отзивчив спрямо нуждите на детето и да полага реални грижи за него (свързани с хранене, къпане, приспиване, игра).
Влиянието, което бащата оказва върху развитието на своето дете, може да бъде описано по два основни начина – косвено и директно.
- Косвено бащата влияе върху развитието на детето чрез взаимоотношенията си с майката и климата, който се формира в семейството. Когато майката и бащата имат хармонични взаимоотношения, това създава сигурна и подкрепяща среда за детето, най-добрата за неговото оптимално развитие. Когато бащата подкрепя майката (осигурява й внимание, грижа, споделя с нея ежедневните задачи, свързани с грижите за дома и детето; обсъждат заедно и вземат решения, които се отнасят до детето; планират семейни почивки и други семейни събития), това помага на майката да бъде по-стабилна емоционално и да има по-добри отношения с детето. Така косвено бащата има незаменимо огромно значение за развитието на детето.
- Другият начин на влияние е директен. Времето, прекарано в съвместни физически или настолни игри, учи детето на умения да взаимодейства с други хора. Разговорите с детето са друг начин на директно влияние, който непосредствено повлиява говорното развитие на детето. Бащата може да учи детето за света около него – директно да му предава своите познания и умения, които да му бъдат полезни за адаптацията в социалния свят. Отзивчивите, топли, емоционално позитивни взаимоотношения формират у детето базисно доверие към света. Не на последно място бащата е модел, на който се подражава и спрямо когото се формират вярвания, нагласи и ценности.
Днес бащите все повече се ангажират с децата си и това има положително влияние върху развитието на детето. За да участват ефективно в живота и отглеждането на детето си и да стимулират по най-ефективен начин неговото развитие, татковците могат:
- да обсъждат с майката още по време на бременността нейните притеснения, радости и всички въпроси, касаещи появата на тяхното бебе;
- да осигурят на майката грижа и топла хармонична среда, особено в първите месеци, докато тя кърми бебето често;
- да участват в къпането на детето;
- да сменят памперса на бебето, да го преобличат;
- да приготвят храна за детето, да го хранят;
- да говорят на детето, да реагират на погледа и усмивките му;
- да реагират на плача на детето, като го гушнат;
- да играят с детето;
- да поемат отговорност за решения, които засягат детето (свързани с неговото здраве, образование, свободно време и занимания и др.);
- да участват в организирането на ежедневието на детето.
Усилията си заслужават. Бащинството може да бъде удовлетворяващо, ефективно и с огромно значение за хармоничното развитие на детето.
Литература
Бърк, Л. (2012). Изследване на развитието през жизнения цикъл. София: Дилок.
Lamb, M. (1981). The role of the Father in Child Development. https://www.researchgate.net/publication/31670039