Национална мрежа за децата представи анализ на финансовите инвестиции на българската държава в децата в областите здраве, образование и социална подкрепа. Проучването, което до момента се отнася за периода 2017-2020 година, е направено със специално създаден инструмент, разработен от Институт за пазарна икономика. Данните ще се актуализират всяка година с нова информация за планираните и реалните инвестиции в трите основни направления – здравеопазване, образование и социални дейности в бюджета на България.
Представяме ви анализа в област здравеопазване:
В контекста на продължаващата втора година тежка ковид криза и на фона на по принцип лошо управляваната здравна система, финансирането в областта на детското здравеопазване е с най-малък дял спрямо трите области и дори намалява.
Основната част от финансирането на здравните услуги за децата минава през здравноосигурителната система и е част от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която финансира основния пакет здравни услуги за всички осигурени, сред които попадат децата.
Според анализа на финансовите инвестиции в децата, голяма част от финансирането отива за болнично лечение, а не за профилактика и доболнична помощ. През 2020 и 2021 г. държавният бюджет предвижда над половината от средствата, отпускани от НЗОК, да бъдат за болнична помощ. Лекарствата и медицинските изделия са следващия по големина разход в бюджета на НЗОК, надхвърлящ една четвърт от общия бюджет и достигащ през някои години до почти 30%.
Високите разходи за болнична помощ в сравнение с разходите за превенция и доболнична медицинска помощ са характерни за българското здравеопазване по принцип, не само при здравните услуги, насочени към децата.
За много деца, живеещи в отдалечени райони или извън големите градове, медицинската помощ идва едва когато състоянието им вече е толкова влошено, че се налага да бъдат приети в болница. Това е и една от причините България да е на водещи места по детска смъртност.
Ролята на общините в сферата на здравеопазването се изразява в управлението, поддържането и финансирането на детските ясли и детските кухни, както и в организирането на медицинското обслужване в здравни кабинети, разположени в училища и детски градини. Причината детските ясли да се считат за здравна услуга, вместо за образователна, се корени в традициите на българското образование и грижи за децата в ранна възраст. За детските ясли отговаря Министерството на здравеопазването, за разлика от детските градини, които са част от образователния ресор. Това разпределение на отговорностите от своя страна е свързано с разбирането, че при децата на възраст от 0 до 3 години здравните нужди доминират над останалите. Това далеч не е безспорно, но въпреки това е повлияло съществено организацията на грижата за най-малките деца не само в България, но и в други страни. Този пример демонстрира ясно, че разделянето на финансирането на отделни категории като образование, здравеопазване и социална политика е свързано с редица условности.
Целият анализ „Финасови инвестиции на българската държава в децата“ може да се прочете ТУК