ХИВ е вирус. Наименованието му идва от английското HIV (Human Immunodeficiency Virus). На български това се превежда като „човешки имунодефицитен вирус”. ХИВ принадлежи към групата на т.нар. ретровируси.
ХИВ се съдържа в кръвта, семенната течност, вагиналните и аналните секрети, и кърмата. Останалите телесни течности (напр. слюнка, пот, урина) не представляват никаква опасност.
Вирусът не може да бъде предаден при ежедневните социални и битови контакти, вкл. при приятелска целувка, прегръдка, ръкостискане, ползване на общи прибори за хранене, общо носене и пране на дрехи, при кихане и кахляне, при ухапване от кръвосмучещи насекоми.
ХИВ може да се предаде единствено при незащитен (без презерватив) анален, вагинален и орален секс (като най-висок е рискът при аналния секс), при директен контакт на кръв с кръв (най-често при ползване на общи пособия при инжектиране на наркотици) и от майка на дете, както по време на бременността и раждането, така и по време на кърменето. Съществуват обаче достатъчно ефективни методи предаването на ХИВ да бъде предотвратено във всяка една от тези ситуации.
Какво е действието на ХИВ
ХИВ атакува важни клетки от имунната система на човека, наречени CD4 клетки. По този начин той пречи на имунната система да работи добре и да защитава организма от нападатели (бактерии, вируси, гъбички, паразити). Нормалният брой на CD4 клетките в здравия човешки организъм е над 500 в милилитър кръв. ХИВ използва CD4 клетките, за да се възпроизвежда и след това ги унищожава. Така техният брой с течение на времето постепенно намалява. Това се случва с различна скорост при различните хора, като зависи от състоянието на имунната система на човека и от типа вирус, с който е инфектиран – някои щамове на ХИВ са по-агресивни и водят до по-бързо намаляване на броя на CD4 клетките.
Броят на CD4 клетките е най-важният показател за риска от разболяване. Докато този брой е над 350, все още се счита, че имунната система е в относително добро състояние. Когато обаче този брой падне под 200, се приема, че е достигнато критично ниско ниво, при което имунната система е увредена дотолкова, че не може да се пребори с определени заболявания, с които здравият човешки организъм се справя успешно. Това състояние се нарича СПИН – Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност. При СПИН хората могат да страдат от различни заболявания. Ето защо СПИН представлява „синдром” – сбор от различни симптоми и прояви на заболявания, в основата на които стои общото увредено състояние на имунната система, причинено от действието на ХИВ.
Как се нарича лечението за ХИВ?
Лечението за ХИВ се нарича комбинирана антиретровирусна терапия. Комбинирана, защото обикновено съдържа три медикамента, действащи на различни етапи от жизнения цикъл на вируса. Медикаментите, прилагани за лечение на ХИВ, се наричат антиретровирусни, тъй като ХИВ принадлежи към групата на т.нар. ретровируси.
Прилаганите в момента медикаменти са форма на лечение, но те не могат да те излекуват окончателно от ХИВ. Освен в кръвния поток, вирусът се намира и в клетки, наричани „дремещи” (в състояние на покой), до които прилаганите в момента лекарства не могат да достигнат. Именно тези „дремещи” клетки са една от основните трудности за изнамиране на лек срещу ХИВ.
Настоящото лечение за ХИВ се провежда през целия живот, но медицината напредва бързо и терапиите стават все по-ефективни, по-лесни и безопасни за прием.
Антиретровирусното лечение се прилага успешно и безопасно по време на бременност.
Всеки ХИВ-позитивен ли се нуждае от лечение?
Отговорът е ДА! Започване на антиретровирусно лечение се препоръчва на всеки, независимо от броя на CD4 клетките, възможно най-скоро след поставяне на диагнозата. Колкото по-нисък е броят на CD4 клетките, толкова по-спешно е започването на лечение.
Максимално бързото започване на лечение след узнаване на диагнозата е от полза както за твоето здраве и благополучие в дългосрочен план, така и за предотвратяване на по-нататъшното предаване на вируса по сексуален път, а в случай на бременност – и за предотвратяване предаването на вируса на плода.
Какви са целите на антиретровирусната терапия?
А) Основната цел на антиретровирусното лечение е да се постигне „неоткриваем” (недоловим) вирусен товар, което означава понижаването му до стойности, които не могат да бъдат измерени с чувствителността на съвременните тестове. Изследването на вирусния товар предоставя информация за количеството на вируса в милилитър (мл) кръв и се изчислява в копия/мл. В България тестовете за вирусен товар определят като неоткриваем такъв при стойности на вирусния товар < 40 копия/мл. Колкото по-висок е вирусният товар, толкова по-голяма е вероятността човек, инфектиран с ХИВ да предаде вируса на друг. За висок вирусен товар условно се приемат стойности от и над 100 000 копия/мл.
От започването на антиретровирусното лечение, при правилно приемане на терапията и придържане към нея, максимум до 12-тия месец трябва да се постигне неоткриваем вирусен товар. За успешна се счита терапия, при която се постига и трайно се задържа неоткриваем вирусен товар.
–––––––––
!!! Ако след започване на лечение си постигнал и си задържал вирусния си товар неоткриваем, ти вече не можеш да предадеш ХИВ на своите сексуални партньори.
Неоткриваем ХИВ = Непредаваем ХИВ (Н = Н)
–––––––––
!!! При постигане на неоткриваем вирусен товар в резултат на провеждано лечение по време на бременност, рискът за предаване на ХИВ от майката на плода е сведен почти до нула.
Б) Втората основна цел на терапията е максимално възстановяване на имунната система. Оптималното е да се постигне и поддържа брой на CD4 клетките над 500, колкото е нормалният брой при здрав човек. Не винаги обаче това е възможно, особено когато терапията се започне при напреднала ХИВ инфекция и брой на CD4 клетките под 200. Но дори и в този случай, антиретровирусната терапия ще даде най-добрия шанс за възстановяване и укрепване на имунната система, и нарастване на броя на CD4 клетките до по-безопасни нива.
–––––––––
!!! Ако приемаш терапия и поддържаш брой на CD4 клетките над 500 и неоткриваем вирусен товар, можеш да очакваш да имаш нормална продължителност на живота.
Какъв е механизмът на действие на лекарствата?
Медикаментите за лечение на ХИВ действат като пречат на вируса да се възпроизвежда. По този начин се постига намаляване на вирусния товар до неоткриваем, което на свой ред дава възможност на имунната система (в това число и броят на CD4 клетките) да се възстанови и укрепне.
Когато не се лекуваш, имунната ти система работи в режим на претоварване. ХИВ напада и превзема CD4 клетките и образува в тях свои нови копия. Организмът на свой ред произвежда нови CD4 клетки за борба с вируса, но ХИВ използва и тях, за да продължава да се възпроизвежда. Получава се нещо като порочен кръг – представи си куче, което гони опашката си!
Счита се, че този режим на претоварване на имунната система е причина за възникването на редица други здравословни усложнения.
Това е едно от основанията за съвременната препоръка за провеждане на антиретровирусно лечение, независимо от броя на CD4 клетките и за незабавен старт на терапията възможно най-скоро след узнаване на диагнозата.
Когато се лекуваш, описаното свръхактивиране на имунната система спира.
В момента се използват над 30 антиретровирусни медикамента, които действат на различни етапи от жизнения цикъл на ХИВ.
Най-ефективните лекарства срещу ХИВ са насочени към ензимите, които вирусът използва, за да се възпроизвежда, респективно да поддържа инфекцията в човешкото тяло. Това са обратната транскриптаза, интегразата и протеазата. Медикаментите са групирани в пет основни класа.
- НИОТ: Нуклеозидни/нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (накратко „нюкове”) – блокират действието на ензима обратна транскриптаза;
- ННИОТ: Ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза – блокират действието на ензима обратна транскриптаза;
- ИИ: Интегразни инхибитори – блокират действието на ензима интеграза;
- ПИ: Протеазни инхибитори – блокират действието на ензима протеаза;
- ИН: Инхибитори на навлизането – възпрепятстват навлизането на ХИВ в клетката; прилагат се, когато не може да се състави ефективна комбинация с медикаменти от горните четири класа.
За да видиш нагледно жизнения цикъл на ХИВ и какъв е механизмът на действие на антиретровирусните медикаменти, гледай краткото образователно видео „Репликацията на ХИВ като лекарствена мишена” – линк към видеото дублирано на български език, линк към видеото на английски език със субтитри на български език.
Инфекциите, които се развиват вследствие на намалената имунна защита, се наричат опортюнистични инфекции. Когато броят на CD4 клетките е под 200, тези инфекции могат да бъдат фатални. Има обаче и инфекции, които се срещат по-често при хората с ХИВ дори и при нормални стойности на CD4 клетките над 500. Така например рискът от инфектиране с туберкулоза е по-висок при ХИВ-позитивните, независимо от имунния им статус. Рискът от инфектиране с вирусите на хепатит А, В и С, както и със сексуално преносими инфекции (сифилис, гонорея и хламидия) е по-висок при ХИВ-позитивните мъже, които имат сексуални контакти с други мъже.
Защо придържането към терапията е важно
Придържане към терапията е понятие, което означава приемането на лекарствата по точно указания начин. Това означава приемането им всеки ден без изключение в точно определения час, както и спазването на изискванията по отношение на храненето, в случай че има такива.
Придържането към терапията е най-важното нещо, когато започваш лечение и трябва да бъде основен приоритет до достигане на неоткриваем вирусен товар.
Като се придържаш към терапията, гарантираш, че всичките лекарства от комбинацията се съдържат в организма в достатъчно големи количества, за да държат под контрол вируса 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
След постигане на неоткриваем вирусен товар, спазването на добро придържане към терапията (максимално близко до 100%) продължава да бъде важно. Затова е от толкова голямо значение съставената терапевтична схема при теб да бъде такава, която да можеш да следваш всеки ден независимо дали е делничен или почивен, и независимо от житейската ситуация, в която се намираш.
Ако се случи да пропуснеш доза, препоръката е да я вземеш веднага след като се сетиш. НО, ако се сетиш, че си пропуснал доза малко преди времето за следващата, не приемай две дози наведнъж!
По принцип, след като веднъж започнеш терапия, не се препоръчва да я прекъсваш по какъвто и да било повод, освен ако няма медицинско основание за това. При спиране на терапията вирусният товар може да нарастне отново много бързо (за няколко седмици). Освен това всяко прекъсване на терапията крие риск от развитието на лекарствена резистентност и е особено опасно за онези, които са започнали лечение с много нисък брой на CD4 клетките. Установено е, че рискът от възникване на усложнения е по-висок при хора, прекъсвали лечението в сравнение с онези, които не са. Тук се отнасят както ХИВ-свързаните, така и несвързаните с инфекцията усложнения.