В България не са налице закони или политически документи, които са изцяло посветени на ранното детско развитие. Нормативно-политическата рамка, касаеща проблемите на ранното детско развитие, е обособена в секторите на здравеопазването, образованието и социалната сфера.
Гарантирането на правата на детето в ранна възраст и политиките, насочени към тях, са обект основно на секторните политики в тези сектори.
Секторният анализ показва, че въпреки усилията за интегриране и разработване на политики за децата, липсват нормативни и политически документи, които да извеждат и фокусират ранното детско развитие като водещ приоритет и инвестиция.
Стратегическите политики в страната, които задават контекста на подкрепата за семействата на деца в ранна възраст, имат секторен и междусекторен характер.